Футболният президент, изпреварил времето си – Христо Порточанов на 70

Един от най-успешните и популярни футболни президенти в България Христо Порточанов днес навършва 70 години. За бургазлията, който е минал през всички ръководни постове в най-популярната игла без президент на БФС, клишетата и прякорите, които му лепят, са много. Но и това не беше изключено – да оглави централата, като веднъж се кандидатира за поста, предава БТА.

Всичко започва със „създателят на явлението Нефтохимик“. И напълно логично, защото той превърна вторият отбор на Бургас в клуб, който се бори за медали и титли. Порточанов влиза в клуба малко след 1990-а година и в следващите 12 е начело, а периодът неслучайно се нарича Златна ера на Нефтохимик. Първите успехи идват още през сезон 1990/91. Като третодивизионен тим, Нефтохимик стига до финала на турнира за Купата на БФС, в който участват всички професионални клубове, отстранявайки по пътя си Ботев (Пловдив) и Левски (София). В мача за трофея, игран на 5 юни 1991 г., бургазлии губят с 1:2 в Сливен от новия шампион на страната Етър.

През 1993-а година начело на тима застава младият и неизвестен тогава треньор Димитър Димитров-Херо. Макар и често да влизат в конфликти заради острия характер и на двамата, успехите не закъсняват. В два поредни сезона – 1995/96 и 1996/97, Нефтохимик печели Купата на Професионалната футболна лига. През 1997-а година тимът води люта битка с ЦСКА за титлата, но остава на 2-о място. Има още три 4-и места, два пъти на 5-о, както и участия в европейските турнири.

Но не само резултатите на терена бяха плюс за Нефтохимик. Двамата с Димитров създадоха отбор, в който от неизвестни имена за широката общественост, те се превърнаха в истински звезди, много от които дори играха и в националния отбор, и в чужбина. Със сигурност тогавашните правила на футбола в Европа, ограниченията за чужденци и липсата на български пробив в Европа попречиха на Порточанов да реализира на 100 процента плановете си. Вероятно ако днес беше начело на клуб, резултатите нямаше да са по-слаби от тези на Лудогорец.

Но не само с успехите на любимия му Нефтохимик трябва да бъде свързван Порточанов. При неговото управление стадион „Лазур“ в едноименния квартал на Бургас се превръща в истинско бижу. Съоръжението е основно реконструирано през 1997-а година – напрактика е запазена само южната трибуна. А след края на ремонтните дейности УЕФА му дава категория Четири звезди, а медиите го наричат „Стадионът-красавец“.

В интерес на правдата, трябва да се припомня, че макар и свързван със зеления отбор в Бургас, Христо Порточанов никога не е отказвал помощ и на другия тим – Черноморец. Последният силен период на „акулите“, когато се откопчаха от хватката на Ивайло Дражев, беше трасиран точно от него.

Порточанов има с какво да се гордее и в обществената работа. Достига до поста вицепрезидент на БФС, отговарял е за Съдийската комисия, няколко пъти е член на изпълкома. В момента е част от Обществения съвет на футболната централа.

Сам се смята за успял човек, но сам споделя, че без приятели нищо в този живот не се постига. А самият той е благословен да има достатъчно много приятели, на които може да разчита. В личен план е щастлив съпруг, баща и дядо, но и на 70 е пълен с енергия и постоянно има нови идеи.

Макар и да е кръгла годишнина, Христо Порточанов няма да прави голямо парти, каквито се помнят още в Бургас. Длъжник на семейството от времето на активната си работа, днес е решил да събере най-близките си хора в тесен кръг.

„Вярвам, че ще имам сили за един голям купон с фойерверки, когато навърша 80. А и дано да имаме повод да празнуваме нови успехи и на българския, и на бургаския футбол! Защото спомените остават, но е хубаво и бъдещето да бъде светло“, амбициран е Порточанов, на когото са казвали още Портос заради внушителния външен вид и Българския Хесус Хил, показващ лютия си характер.