Много трудно е да обясняваш на хората защо трябва да има консистентна и строга бюджетна политика, защото Бюджетът, освен че се грижи за различните функции в държавата, в самия него има различни лобита или групи от хора, които имат собствените си интереси. Всеки има интерес да получи по-висока заплата, а пенсионерите – да получават по-високи пенсии, независимо какъв е приносът и каква е обстановката. Поради това много често, особено в политиката, се изкушаваме да се изиграваме с тези групи, защото в края на краищата политиците искат да бъдат избирани.
Това каза за БНР Любомир Дацов – финансист и член на Фискалния съвет – институцията, която прави независимо наблюдение и анализ на бюджетната рамка на държавата. Той е категоричен, че общият интерес, минава през политиката на дефицита или на така нареченото бюджетно салдо:
„Друг е въпросът, че именно работата на финансовия министър е да бъде консервативен и да се опитва да не прави дефицит, а в зависимост от икономическото състояние и движението на икономиката да изравнява нещата“, каза финансистът.
Според него, има огромен проблем в политиката на сегашния финансов министър от последните 3 години, защото във време, когато бюджетът трябва да е балансиран или дори малко отгоре – позитивно салдо, той прави 3% дефицит, както се получи за миналата година според последните данни, които излязоха.
„За следващата година, има сложна математика, която стои зад това, България по принцип не трябва да прави по-висок дефицит от -1% в нормални времена. Това се нарича „средносрочна бюджетна цел“. Ние сме задължени, включително и като политическа логика и като законодателство, което съществува, всяка година, ако сме извън този -1% да правим усилие и да намаляваме дефицита, който имаме над 1% с 0.5% всяка година. В българската стратегия, включително тази година, когато беше приет бюджета за 2024, а и за следващите години, е предвидено изобщо да не мърдаме от 3-те процента“, посочи Дацов.
Той уточни, че това изобщо не е разумно от гледна точка на предвижданията за икономическо развитие на България. Никой не може да обясни защо при 3 процента и нещо, каквото Министерството на финансите казва, че ще имаме като растеж тази година, ние правим такъв дефицит. Второ, рано или късно някой в Брюксел ще каже, че тази политика неконсистентна и не отговаря на правилата.
Фискалният съвет също е казал в доклада си, “че тази работа няма да доведе до добро”:
“Защото винаги, когато имаш възможност да спестяваш или да бъдеш по-благоразумен, а ти харчиш абсолютно неблагоразумно и в повече, отколкото могат да ти позволят приходите, винаги това води до две неща – или натрупване на дълг, или идване на момент, в който трябва да вдигнеш данъците, за да компенсираш нещата”.
“Ние не подкрепяме тази политика на правене на дефицити, защото рано или късно тя води до дестабилизация на бюджета. А и другото – ние си играем с 3-те процента дефицит, които са представени като някаква манна небесна едва ли не в момента, чисто политически. Това е възможно най-високият таван, който може да бъде постиган. Това не означава, че ти трябва да стоиш на него. В следващите години ще трябва да слезем под този таван и обикновено да се придържаме около минус 1%.
„Цялата тази стратегия, която ни се проповядва в момента, се играе ва банк и донякъде може да излезе от успешна, само ако ние имаме много висока ефективност на харчене на средствата. А ние виждаме, на нас ни се рекламират проекти за общините. Насипното събиране на проекти от общините изобщо не е въпрос на политика или може би е въпрос на политика, но там ефективността е никаква. Ако погледнем, половината мерки, които са свързани с повишаване на събираемостта, водят до огромни разходи допълнително за фирмите и товари фирмите. Не може, вдигайки данъците например на големите, които са основните инвеститори, да ги накараш да инвестират допълнително в държавата“.
„На фона на всичките пропаганди, мен ме кара вътрешното чувство и опитът, който имам в живота, винаги да бъда малко по-внимателни с всичко това, което се случва“.
Източник: fakti.bg
