Китайската реакция на резултатите от президентските избори в Тайван не закъсня. Тоталитарната Народна република се нахвърли яростно върху островната държава, повтаряйки мантрата, че Тайван трябва „отново да бъде обединен“ с континента. Както обикновено Пекин прикрива факта, че Тайван никога не е бил част от комунистически Китай.
Победителят в изборите Лай Чинг-те е хулен като „сепаратист“, който иска „независимостта“ на острова. Това също не е вярно, тъй като Демократичната прогресивна партия, чийто член е Лай, постоянно подчертава, че Тайван е независима държава от 1912 година. Следователно „Република Китай“ – името, с което е известен Тайван – няма нужда да става независима от никого.
Всички белези на национална държава
Позицията се споделя от Комисията по външни работи на британския парламент. В доклад от август 2023 г. депутатите в Лондон обявиха, че Тайван действително разполага с всички белези на националната държава – територия, народ, формиращ държавата, функциониращо правителство и способността да се установяват и поддържат външнополитически отношения.
Народната република, изглежда, също вижда нещата по този начин. Само така може да се обясни защо Пекин използва много пари и влияние, за да се опита да спечели на своя страна малкото държави, които поддържат пълни дипломатически отношения с Тайван. Както и да ги окуражи да участват в дипломатическа рокада. Ако Тайван загуби признанието на тези 13 страни, един от четирите белега на националната държава ще отпадне. В такъв случай Китай би могъл отново да обяви всяко усилие на Тайпе да установява и поддържа отношения с други държави за „сепаратизъм“. Това е и добър претекст за военно нападение срещу острова.
В Тайван наистина има движения за независимост. В случая обаче не става дума за независимост от Народната република. По време на предизборната кампания и тримата кандидати за най-високия държавен пост приемаха това като даденост.
Хилядолетната история на Тайван
Когато хората в Тайван говорят за независимост, те имат предвид независимост от „Република Китай“. Остров Тайван, който преди това е бил японска колония, се появява на мястото на тази държава след края на Втората световна война. Лидерът на националистическия Гоминдан Чан Кайшъ е победен от военните части на Мао Дзедун в гражданската война в Китай. Той бяга на острова с 2 млн. свои привърженици между 1947 и 1949 година. Оттам той планира повторното завладяване на континентален Китай, което, както е известно, никога не се осъществява.
И въпреки това през 1947 г. Тайван не е бил необитаем остров. Даже обратното – общо 16 местни племена са населявали планините в продължение на около 6000 години. А тези планини заемат около две трети от релефа на острова. От Тайван те са пътували към широкия свят. Емигранти от Тайван стигали до Нова Зеландия дълго преди началото на китайската и християнската епохи.
Днес хората от тези местни племена разполагат в демократичен Тайван с пълни автономни права и участват в избори. Това е съвсем различно спрямо времето на управлението на Чан и неговия Гоминдан. Всички други островитяни – независимо дали са португалци, испанци, нидерландци или континентални китайци – първоначално са били завоеватели и колонизатори и са завземали онова, което не им е принадлежало.
Самоопределението на коренното население
В Тайван често се използва анализ на генетичния материал, за да се установи произходът на населението. През последните години все повече тайванци разбраха, че разполагат с местни корени и че не са 100% китайци, както винаги е твърдял Чан Кайшъ.
С нарастване на съзнанието за собственото им тайванско наследство все повече хора се отчуждават от „Република Китай“, чиито военни са дошли на острова и са прегазили местното население, обричайки го на военна диктатура за повече от четири десетилетия. Хиляди са загубили живота си в лагери по време на управлението на Чан Кайшъ.
Така че, когато някои от членовете на Демократичната прогресивна партия говорят за независимост, те имат предвид именно независимостта от „Република Китай“. Не става въпрос за независимостта от Китайската народна република! Пекин обаче разбира това погрешно, но не защото не го знае. Тъкмо обратното!
Самостоятелна нация
Членовете на 16-те коренни племена напълно правилно посочват, че живеят в Тайван от хиляди години. За тях островната държава в никакъв случай не е част от нещо друго, а самостоятелна нация. Те за пореден път демонстрират и това, че комунистическата Народна република няма право да предявява никакви претенции към остров Тайван.
Народната република полага огромни усилия, за да прикрие този факт. Дори и най-последователният партньор на островната държава Тайван – Съединените американски щати – игнорират това. Над четири десетилетия американската политика е да се защитава „Република Китай“ от враждебно завладяване от страна на комунистически Китай. Президентът Джо Байдън неведнъж е подчертавал, че Вашингтон ще се притече на помощ на острова с военна сила, ако китайският президент Си Дзинпин предприеме атака срещу Тайпе.
Гледната точка на Вашингтон
Гледната точка на Вашингтон е, че не може да става въпрос за независимост от тази „Република Китай“. Според тайванското правителство това също е така, но тогава островът ще загуби защитата на САЩ. Никой от политическите играчи в страната не желае това. Ето защо Демократичната прогресивна партия подчертава, че не цели да създава нова държава, а да запази статуквото. Тази позиция се споделя и от огромното мнозинство от хората на острова. Както показват всички социологически проучвания през последните години, преобладаващата част от тях смятат себе си за тайванци, а не за китайци.
Александър Гьорлах е старши научен сътрудник в Съвета по етика на международните отношения „Карнеги“ и научен сътрудник в Института за интернет към Оксфордския университет. Живял е в Тайван и Хонконг.
Източник: fakti.bg
