Международният наказателен съд (МНС) и Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) потвърдиха военни престъпления и нарушения на човешките права в Украйна, извършени от Русия. Предварителният състав II на МНС издаде заповеди за арест на бившия руски министър на отбраната и настоящ секретар на Съвета за сигурност Сергей Шойгу и началника на руския генерален щаб генерал Валерий Герасимов за „военното престъпление срещу цивилни обекти“ в Украйна.
Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).
МНС отбеляза, че има доказателства, за да се смята, че двамата носят индивидуална отговорност за нарушения на Римския статут.
Голямата камара на ЕСПЧ също постанови на 25 юни, че Русия е извършила различни нарушения на човешките права в Крим от началото на незаконната си окупация на полуострова през февруари 2014 г.
ЕСПЧ установи, че руски служители и сили в Крим са извършили многобройни нарушения на Европейската конвенция за правата на човека, включително нарушения на правото на живот, забраната за нечовешко или унизително отношение, правото на свобода и сигурност, правото да не се наказва без закон, правото на зачитане на личния и семейния живот, право на свобода на религията, право на свобода на изразяване, право на свобода на събрания, право на собственост, право на образование и право на свободно движение, наред с други нарушения на правата на човека. В решението се подчертава, че доказателствата, които украинското правителство е предоставило на съда, са за системни такива нарушения, извършени от Русия в Крим.
Решението е първото в международен правен орган, с което се признават такива нарушения от страна на Русия за период, обхващащ повече от десетилетие в окупирания Крим. Припомняме, че Русия анексира Крим през 2014 г.
Русия и Венецуела подписаха меморандум за разбирателство, насочен към противодействие на „принудителните мерки“, което вероятно ще покаже на Запада, че Кремъл има влияние в западното полукълбо. Руският външен министър Сергей Лавров и външният министър на Венецуела Иван Гил се срещнаха на 11 юни по време на срещата на върха на БРИКС и подписаха меморандума за разбирателство.
Руското министерство на външните работи (МВнР) го представи като намерение за съвместна стратегия за борба с „едностранните принудителни мерки“ чрез информационни канали и дипломатически средства. И Венецуела, и Русия бяха необичайно пестеливи относно детайлите на документа.
Венецуелското МВнР обяви меморандума за разбирателство в акаунтите си в социалните медии на 11 юни, но изтри съобщението от официалния си уебсайт, а руското МВнР съобщи за първоначалната среща Лавров-Гил на 11 юни, но не обяви меморандума до 25 юни.
Този руско-венецуелски меморандум следва посещение на руско военноморско пристанище и военни учения близо до Хавана, Куба на 12-17 юни, след което се говореше, че руският флот ще спре във Венецуела.
Кремъл наскоро показа интереса си към разширяване на сътрудничеството с Венецуела и вероятно възнамерява с този нов меморандум за разбирателство да предаде руски наративи за нов многополюсен свят в страна, която не се идентифицира с Руския свят или алтернативен „евразийски проект за сигурността“ риторични реплики.
Украинските сили извършиха удар с дрон по руски склад за боеприпаси във Воронежка област на 25 юни и наскоро нанесоха удари по системите за противовъздушна отбрана Панцир-S1 в Белгородска област с неуточнено оръжие. Главното управление на военното разузнаване на Украйна (ГУР) съобщи на 25 юни, че е ударило полеви склад за боеприпаси във Воронежка област.
Русия наложи контрасанкции срещу 81 базирани в Европейския съюз (ЕС) новинарски издания на 25 юни след санкциите на ЕС срещу четири руски държавни новинарски издания на 24 юни.
Руското министерство на външните работи (МВнР) обяви, че е блокирало достъпа до базирани в ЕС медии, сред които: германските Der Spiegel и Die Welt; Berlingske в Дания; испанските El Mundo, El Pais и EFE; италианската La Repubblica; полският Белсат; френският Le Monde, Radio France и Agence France-Presse (AFP); EER и Delfi на Естония; европейската версия на Politico, сателитният пакет на Свобода и EU Observer.
Тези санкции са в отговор на подобна мярка за РИА Новости, Российская газета и Известия.
Ръководителят на република Дагестан Сергей Меликов нареди разследване на личните досиета на висши служители след вероятните терористични атаки от 23 юни. Това показва, че Кремъл може да засили борбата с ислямските екстремистки заплахи в Северен Кавказ, докато опитва да поддържа фасадата на стабилност и нормалност. Меликов заяви в обръщение на 25 юни до Народното събрание на Дагестан, че е наредил проверка на личните досиета на „всички, които заемат ръководни длъжности в Дагестан, включително депутати от Народното събрание“.
Меликов уволни ръководителя на Сергокалински район на Дагестан Магомед Омаров на 24 юни, след като руски източници съобщиха, че двама от синовете му са идентифицирани като двама от нападателите в Махачкала, които руските правоохранителни органи са убили по време на атаката.
Руските служби за сигурност съобщиха на 25 юни, че са задържали Омаров, а руските правоприлагащи органи съобщиха, че може да бъде обвинен в подпомагане на терористи.
Руски вътрешен източник твърди, че Кремъл „преразглежда своя подход“ и „повдига повече въпроси“ относно Меликов, който все още не е обуздал „нарастващите радикални настроения сред дагестанската младеж“ след Дагестанския инцидент от 23 юни терористични атаки.
Руските блогъри критикуваха остро местните служители, които са били наясно с нарастващия екстремизъм, както и младежката политика на Дагестан заради предполагаемото одобрение на съмнителни клубове по смесени бойни изкуства. Възмущението им е мълчаливо признание, че те не подкрепят опитите на Кремъл да свърже терористичните атаки в Дагестан от 23 юни с външни сили, като например Украйна или Запада.
Европейският съюз (ЕС) на 25 юни официално започна преговори за присъединяване на Украйна и Молдова. Белгийският външен министър Хаджа Лабиб отбеляза също, че Съветът на ЕС е одобрил проекта за съвместно споразумение за сигурност в допълнение към започването на преговори за присъединяване.
Арменският външен министър Арарат Мирзоян се срещна с намиращия се в Литва беларуски опозиционен лидер Светлана Тихановская на 20 юни във Вилнюс. Това се случва на фона на влошените арменско-беларуски отношения. Говорителят на арменското външно министерство Ани Бадалян публикува снимки от срещата в X (бивш Twitter) на 20 юни. Пресслужбата на Тихановская съобщи, че тя и Мирзоян са обсъдили сътрудничеството между „демократичните сили на Беларус“ и правителството, парламента и гражданското общество на Армения.“
Опозиционният лидер също така заяви, че народите на Армения и Беларус „заслужават свободно, демократично и европейско бъдеще“. Решението на арменското МВнР да разгласи срещата е публична индикация за арменското възмущение от действията на Беларус. Арменският премиер Никол Пашинян на 22 май директно обвини Беларус, че е помогнал на Азербайджан да се подготви за войната в Нагорни Карабах през 2020 г. Беларуският президент Александър Лукашенко заяви по време на държавното си посещение в Азербайджан през май 2024 г., че той и колегата му от Азербайджан Илхам Алиев са разговаряли през 2020 г. война и заключи, че Азербайджан може да победи.
Politico съобщи на 13 юни, позовавайки се на изтекли документи, че Беларус е предоставил на Азербайджан въоръжение между 2018 и 2022 г., което е използвано в последните конфликти в Нагорни Карабах и срещу Армения.
Източник: fakti.bg
