Православната църква чества днес празника Петковден. Светицата – патрон на името е Света Петка Българска. Името произлиза от славянската дума „петък“, петият ден от седмицата. Счита се, че е свободен превод и пълно съответствие на името „Параскев“ или „Параскева“ („петък“, в смисъл на подготовка за празника).
Смята се, че празникът слага край на лятото и есента и начало на зимата. В християнската митология Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене.
В планинските райони на Петковден се извършват обреди, които имат връзка с животновъдството. Овчарите пускат кочовете при овцете за оплождане. Докато трае оплождането, жените не бива да подхващат никаква работа – не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав добитък. След оплождането те изпичат пресни питки и ги раздават със същата цел.
Правят се семейно-родови курбани, сборове и служби за здраве и за нова къща. За курбана жените носят хлябове, вино, ракия. Прави се обща трапез, която най-напред се прекадява и благославя от свещеника. Преди ядене жените си раздават една на друга парче хляб.
В християнската религия преподобна Параскева-Петка Епиватска, Търновска (X-XI в.) е светица и отшелничка, родена в град Епиват, Тракия. Мощите на светицата са един от трофеите , които донася цар Асен II след Клокотнишката битка. Налагането на култа към света Петка провокира написването на редица литературни творби, между които най-известно е житието на света Петка, дело на патриарх Евтимий.
