На 13 март 1913 година подофицер Михо Стоянов от 29-ти Ямболски пехотен полк, окачва българското знаме на едно от минаретата на „Султан Селим джамия“ в Одрин. Награден е с орден за храброст.
Той е роден на 16 октомври 1880 година в село Добрич, общ. Елхово. Известен е в Елхово и околните села като ловък борец. Войната го заварва като младши подофицер в 11 рота от 3 дружина на 29 пехотен ямболски полк. По време на войната е в първите редици на боевете, давайки личен пример на останалите войници. Три пъти, жертвайки живота си Михо Стоянов спасява полковото знаме. Михо Стоянов е герой не само от Балканската война, но участва храбро в сраженията и в Междусъюзническата и Първата световна война. Награден е с четири ордена за храброст. През 1983 г. признателното население от с. Добрич открива в родното му село паметник – барелеф и преименува улица в селото на неговото име.
През 1913 година след ожесточени боеве в Одрин полкът овладява форта Ялдъз табия, командването поставило пред 11-а рота на полка задачата да проникне и овладее квартал Къеп, в който се намирала „Султан Селим джамия“, и да издигне над нейното минаре националния трибагреник като знак за сутрешната атака на полка. За целта командването на полка определило четирима храбреци, между които и Михо Стоянов. Връчили им по едно национално знаме със задача да го издигнат над минарето на джамията. Пълзешком те преминали незабелязано край трите военни поста и стигнали до оградата на джамията, която била висока около три човешки боя, и успели да я преодолеят, качвайки се един върху друг. Последен се качил Михо Стоянов и със знамето в ръце скочил невредим в двора на джамията, отворил портата и около четири часа сутринта четиримата влезли в двора. По това време ходжата, който по всяка вероятност се готвел да произнесе утринната си молитва, препречил пътя на Михо Стоянов и му изкрещял: „Гяур, как смееш да стъпваш на тая светиня!“ Но той успял да го преодолее и бързо се изкачил по стълбището към покрива на минарето. Тъй като дръжката на знамето била дълга и му пречела да се движи, той я счупил на две и продължил пътя си. Въпреки че джамията била пълна с мохамедани, които търсели в нея спасение и сигурност, Михо Стоянов стигнал до покрива и успял да забие знамето на високото 52 метра минаре. Като видели това, турците започнали да бягат и преследвайки ги, българските войски навлезли в града.
