През последните три дни финансовите министри от Групата на седемте (Г-7) се срещнаха в Стреза, Италия, на брега на езерото Маджоре, за да обсъдят какво да правят с руските пари. След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. страните от Г-7 блокираха около 300 милиарда долара руски активи на Запад, по-голямата част от които са в Белгия, Франция и Германия. Вчера финансовите министри на Г-7 заявиха, че постигат „напредък“ по план за използване на бъдещи лихви, генерирани от активите, за отпускане на заем на Украйна. Докладите казват, че този заем може да достигне петдесет милиарда долара и може да се придвижи напред веднага след срещата на върха на лидерите на Г-7 на 13-15 юни в Югоизточна Италия. По-долу експертите на Атлантическия съвет следват парите, пише Atlantic Council.
Мина точката на невъзвръщаемост на държавния заем за Украйна – от Чарлз Личфийлд заместник-директор и C. Boyden Gray старши сътрудник на Геоикономическия център на Атлантическия съвет.
Изявлението на финансовите министри от Г-7 не е толкова неангажиращо, колкото звучи. Сега то дава предимство на един подход за мобилизиране на имобилизираните суверенни активи на Русия за Украйна: пренасяне на стойността на приходите от лихви чрез огромен суверенен заем, на стойност повече от половината от общите разходи на Украйна тази година.
По-рано тази година Германия, Италия и Франция, заедно с Япония, устояха на натиска от страна на Съединените щати и други страни да обмислят директно изземване на активите. Много значително постижение е, че за сравнително кратък период от време седемте се обединиха около подход, който предоставя много голяма сума, без да пресичат ничии червени линии.
Като се има предвид скоростта, с която европейците застанаха зад предложението, може безопасно да се тълкува, че има добра воля от всички страни за разрешаване на нерешените технически подробности. Законодателството на Европейския съюз (ЕС) за санкции, което държи активите блокирани, трябва да се подновява с консенсус на всеки шест месеца. Европейският съвет едва ли ще промени това на разпоредба „освен ако и до“, въпреки че е поел политически ангажимент да държи активите блокирани, докато Русия напусне Украйна и не плати обезщетение. Решението е всички страни да поемат част от финансовия риск и изглежда, че Съединените щати също са готови да го направят.
Трябва да очакваме по-голям напредък на срещата на върха на лидерите на Г-7 на 13 и 14 юни в Югоизточна Италия. Може да отнеме няколко месеца след това, за да започнат да текат парите, но Г-7 очевидно е преминала точката, от която няма връщане към този много конструктивен подход.
Вземете най-добрата налична сделка сега и продължете да настоявате за останалото – от Даниел Фрид, изтъкнат сътрудник на Weiser в Атлантическия съвет, бивш посланик на САЩ в Полша и бивш помощник-държавен секретар на САЩ за Европа.
Г-7 изглежда се доближава до сделка за използване на значителна сума руски пари за плащане на руската война за национално унищожение срещу Украйна. Макар и да не е достатъчна, това е голяма стъпка и трябва да бъде закована бързо.
Почти веднага след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Г-7, работейки бързо, обездвижи близо 300 милиарда долара руски суверенни активи. Оттогава Г-7 обмисля дали и ако да, как тези пари могат да бъдат използвани в полза на Украйна. След месеци на обсъждане и нерешителност изглежда, че финансовите министри от Г-7 се доближават до консенсус относно използването на лихва на стойност двадесет години върху обездвижените активи, която може да възлиза на около петдесет милиарда долара, като обезпечение за заем (вероятно без лихва) на Украйна.
Много експерти (като бившия американски дипломат Филип Зеликов) изказаха сериозни аргументи за използването на всички руски активи за Украйна. Но европейската съпротива (особено от Германия и Франция) задържа споразумението с месеци, докато нуждите на Украйна станаха все по-спешни. Представители на администрацията на Байдън решиха да настояват за най-добрата налична сделка – сделката за петдесет милиарда долара. На тяхно място щях да направя същото: Вземете това, което можете да получите сега, и продължете да настоявате за останалото.
Продължаването на тази сделка би било добре дошло. Но забавянето в напредването към решение – и ограниченият характер на предварителната сделка – илюстрират проблем: Русия е агресивна и опасна нация, която води война срещу един съсед, заплашва други и се опитва да сплаши Европа, за да позволи на Кремъл да съшие отново Руската империя, чрез насилие. Мирновременните норми трябва да отстъпят място на норми, подходящи за по-суровата ера, която ни предстои, независимо дали ни харесва или не. Тези европейски противници на използването на активите на Русия за плащане на руската агресивна война трябва да преосмислят. Днешното съобщение за напредък все още не е стъпка, съизмерима с това, което се изисква.
Парите, генерирани от руски активи, могат да помогнат за спасяването на Украйна от замръзване тази зима – от Олга Хакова, заместник-директор по европейската енергийна сигурност в Глобалния енергиен център на Атлантическия съвет.
Докато Западът обсъжда осъществимостта на конфискуването на руски замразени активи, Украйна се нуждае от огромен приток на средства сега, за да подготви енергийната си система за предстоящата брутална зима, да минимизира изтощителните прекъсвания на тока това лято и да защити останалата инфраструктура от руските бомбардировки. Енергийният сектор беше основна цел на геноцидната кампания на Москва и тези стратегически атаки се засилиха тази пролет с фокус върху централното производство на енергия – най-големите топлоелектрически централи, които предоставят на украинците основни услуги и поддържат индустрията и бизнеса въпреки войната.
Преди финансовите министри на Г-7 да се срещнат в Стреза, ЕС се съгласи по принцип с предложение за облигации на стойност петдесет милиарда долара за блокираните активи, от които до 90 процента ще бъдат предназначени за оръжия и военно оборудване. На пръв поглед това може да изглежда без значение за спешните нужди в енергийния сектор, но това е най-ефективната инвестиция за запазване на останалата енергийна система защитена и позволяваща реконструкция и ремонт на животоспасяваща инфраструктура. Останалите 10 процента ще отидат за бюджетна и хуманитарна подкрепа по механизма на ЕС и могат да допринесат за закупуване на газови турбини и друго оборудване. Тези пари, които може да започнат да пристигат още през юли, ако лидерите на Г-7 финализират сделка следващия месец, биха могли също да помогнат за облекчаване на допълнителните разходи за внос на електроенергия от европейските съседи на Украйна, която би била генерирана на част от цената от Сега разрушените електроцентрали на Украйна.
Петдесет милиарда долара не се доближават до цената на непредизвикания ужас и нещастия от Русия върху украинските граждани, природната среда, критичната инфраструктура и културата. Въпреки това, насочването на тези неочаквани печалби от обездвижените руски активи към най-тежките нужди на Украйна е малка, но решителна стъпка към създаването на прецедент, че Русия няма да избяга от плащането за своите престъпления. Освен това, тъй като присвояването на парите се променя, за да отрази приоритетите на Украйна, значителен процент от печалбите могат да бъдат насочени към усилия за възстановяване.
САЩ услужливо поемат инициативата по проблема с руските активи – от Джон Е. Хербст, старши директор на Евразийския център на Атлантическия съвет и бивш посланик на САЩ в Украйна.
Не се появи бял дим от срещата на финансовите министри на Г-7 в Стреза, Италия, тази седмица в подготовката им за срещата на върха на Г-7 следващия месец. Ключовият въпрос в техния дневен ред беше как да се справят ефективно от финансова страна с най-голямата настояща заплаха за глобалната сигурност и просперитет: решимостта на Владимир Путин да доминира в Украйна. Бяха направени малки, разумни стъпки по отношение на допълнителните санкции срещу Русия, например в енергетиката. Но голямата част бяха, разбира се, около 300 милиарда долара руски държавни активи, замразени в международната финансова система. Наскоро ЕС предприе малка стъпка, като позволи използването на дивиденти от тези активи да бъдат прехвърлени в Украйна. Това може да осигури на Украйна няколко милиарда долара годишно.
Но трябва да отбележим, че заместник-съветникът по националната сигурност на Белия дом по международната икономика Дейлип Сингх, ръководи инициатива и Съединените щати от месеци търсят по-амбициозен подход: да обединят няколко години лихвени плащания, за да позволят плащане от петдесет милиарда долара. Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън даде подкрепата си за това в Стреза и докладите показват, че тя е постигнала известен напредък.
С три седмици до срещата на върха на Г-7 има време тази сделка да бъде сключена. Но докато Канада и Обединеното кралство се интересуват от предложението на САЩ, останалите членове на Г-7 са загрижени за възможно руско отмъщение, а също така имаше безполезно лобиране от страна на Китай и Саудитска Арабия срещу прехвърлянето на активите към Украйна. Така че успехът на срещата на върха в Италия не може да се приема за даденост. Но е добре да видим Съединените щати начело по ключов въпрос, свързан с войната и ако американският президент Джо Байдън и Йелън се справят по план в Пулия, Съединените щати могат да приемат предложението, прокарано брилянтно от Филип Зеликов, Боб Зоелик и Лари Съмърс да се върнат за останалите 250 милиарда долара руски държавни активи.
Източник: fakti.bg
