Изтегли презентация за будителите на Елхово – Microsoft Power Point
В чест на 1 ноември – Ден на българските народните будители, специалистите от Етнографско-археологически музей – Елхово експонираха изложба, представяща живота и дейността на плеядата възрожденските учители и революционери, духовници, книжовници, общественици и борци за свобода преди Освобождението на България и Елхово в първите години след това .
Денят на народните будители за първи път е честван през 1909 г. в Пловдив с шествие, в памет на Св. Иван Рилски и на всички духовни учители на народа. По тази причина през 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България в правителството на Александър Стамболийски, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители като общонационален празник. От 1945 година празникът е отменен. След демократичните промени в България, проф. Петър Константинов, председател на „Мати Болгария” предлага неговото възстановяване. Със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника 1 ноември – Ден на българските народни будители.
Елховският край също има своите будители, значими за неговото революционно, просветно, културно, административно, икономическо и стопанско повдигане и развитие, а някои от тях значими както за българската, така и за европейската история.
Стоян – ИНДЖЕ ВОЙВОДА
Роден в с. Попово- Елховско. Истинското му име е Стоян, получава прякора си „Индже“ (от турски „ince“, „тънък“, “строен”) вероятно като кърджалийски главатар на дружина в Стара планина, по време на феодалните междуособици в Османската империя от края на ХVІІІ век. По-късно се разделя с кърджалийството и повежда конна хайдушка дружина из Странджа, Сакар и Бакаджиците. Отличава се с големи организаторски заложби и смелост. Според едно то преданията се е опитал да организира бунт срещу турците в началото на ХІХ век. През 1806 г. заминава за Молдова, където служи в гвардията на молдовските князе. По това време е наричан капитан Индже и Стоян волентир. Взема участие във въстанието в Дунавските княжества от 1821 г., където геройски загива в сражение с турците край град Скулени на река Прут. За Индже войвода са създадени много народни песни и предания, представящи го като закрилник на българите.
МИХАИЛ БАЛАМЕЗ от с. Голям Дервент – Елховско
През 1828 г. Михаил Баламез, заедно със своята съпруга Неда Михайлова Баламезова и други жители на с. Голям Дервент се преселва в гр. Кишинев-Бесарабия. Там със собствени средства построяват за българската колония църквата “Св. Георги”, а в двора училище за малките българчета. Той е един от основателите на “Общество за разпространение грамотността между българите” през 1869 г. в гр. Кишинев. Това българско дружество е имало за задача да просвещава българския народ в неосвободена още България и да съдейства за нейното Освобождение.
СТЕФАН ТОДОРОВ – КАРАДЖА
Роден на 11 май 1840 г. в село Ичме (днес Стефан Караджово), Елховско. Участник в Първата и Втората български легии. Няколко пъти преминава Дунава с революционни задачи.. На 6 юли 1868 г. заедно с Хаджи Димитър, начело на чета от 129 души минават Дунав, за да се бият за българската свобода. Стефан Караджа е ранен тежко, пленен от войниците на Мидхад паша, откаран в Търново и по-късно в Русенския затвор, където е осъден на смърт чрез обесване. На 31 юли 1868 г. полумъртъв от раните си е окачен на бесилото.
ДЖЕНКО ДИМИТРОВ
основател на революционния комитет в Къзъл-агач /Елхово/ през 1871 г., вероятно с личното участие на Васил Левски и участниците в него : Костадин Дончев, Иван Върбанов Пеев, Рада Колевица Мангърова-куриер, Митър Ничев Арнаудов, Михо Минчев Таушанов, Кольо Димитров Върбанов, Въльо Гечев Вълев, Янчо Бахчевански, Злати Щерев
УЧИТЕЛИ В ЕЛХОВСКИЯ КРАЙ ПРЕДИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ: даскал ОБРЕШКО, ДИМИТЪР поп ПЕТРОВ, МИХАИЛ ПЕТРОВ и много други.
АТАНАС ИЛИЕВ
Председател на Окръжен съвет Елхово от 21 юли 1878 г. до 9 ноември 1878 г. и Околийски началник на Елхово от 9 ноември 1878 г., до 31 май 1879 г.
Учител, общественик, фолклорист, администратор, действителен член на БАН.
Депутат в V-то ВНС 1911 г. Награден от Временното руско управление със Сребърен медал “ЗА УСЪРДИЕ”, за носене на гърди на Станиславска лента.
ЖЕЛЯЗКО ПЕТКОВ
Околийски началник на околия Къзъл-агач /Елхово /от 4 юни 1879 г. През 1878 г. участва в боевете на Шипка като опълченец.
КОСТАДИН ДОНЧЕВ
Учител в Къзъл-агач /Елхово/ преди Освобождението на България, известен сред населението на Елховския край като “Стария даскал”. Един от основателите на Революционния комитет в Къзъл-агач през 1871 г. Кмет на Къзъл-агач /Елхово/ от 1883 г. до 1884 г.
ДОБРИ ЧИНТУЛОВ
Български възрожденски поет, учител и и композитор. Учител в Къзъл-агач /Елхово/ през учебната 1882 / 83 г. Негови ученици са Кръстю Върбанов /по-късно учител/ и Върбан Върбанов /по-късно свещеник/.
ДИНКО КАСЪРОВ
Учител в Къзъл-агач /Елхово/ от 1883 г. Кмет на Къзъл-агач от 1894 г. до 17 януари 1897.
СВЕЩЕНИК ВЪРБАН ВЪРБАНОВ
Протойерей иконом свещеник Върбанов, като общественик и духовен водач е един от защитниците на източно-православната вяра, християнските добродетели и гражданскитe права в Елховско след Освобождението.
КРЪСТЮ ВЪРБАНОВ
Един от първите местни учители в Къзъл-агач /Елхово/ след Освобождението. Учителства от 1894 до 1928 г.
ГЕОРГИ НЕНОВ
Дългогодишен учител в Къзъл-агач /Елхово/, директор на Началното училище.
ДИМИТЪР ОРАЧЕВ
Роден в с. Лесово, Елховско. Дългогодишен учител в различни училища на Елховска околия.
ГАВРИЛ БАЛАМЕЗОВ
/син на Михаил Баламез от с.Голям Дервент – Елховско/
Писател-сатирик и журналист, окръжен училищен инспектор, учител.
Печата статии и фейлетони под псевдонима ”Ненаш”. Издава вестниците “Балканска зора”, “Прогрес”,“Свободно слово”, литературното списание”Мисъл”.
ПАРТЕНИЙ-МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ
Учител в с. Голямо Шарково, Елховско.
По-късно учи в богословското училище “Св.Кръст” на Божи гроб в Ерусалим. Приема монашеството и от 1866 г. служи в гр.Дамаск-Сирия, Одрин, Свиленград, Видин, Ловеч, София. Ректор е на Пeтропавловската духовна академия.
Той е най-висшето духовно лице за България в периода 1892-1913 г. и 1915-1918 г.
МИХАЙЛОВ СТОЯН – КОНСТАНТИН
Роден през 1853 г. в с. Голям Боялък-Бесарабия, , в бедно семейство на български преселници от с. Голямо Шарково, Елховско. Световно известен оперен певец (тенор) и режисьор, пял на оперните сцени в цяла Русия и Европа. Един от основоположниците на българската опера. За да подчертае българския си произход, добавя към фамилията си името „Стоян“, нетипично за Русия и другите славянски страни. Певческият си талант и интереса към музиката развива благодарение на народните песните на баба си, родена и израснала в Елховския край.
ДОБРИ ПОПОВ
Роден в с. Маломирово, Елховско. Журналист, краевед, горещ пропагандатор на културно-историческото наследство на Елховско, един от основателите на Националния етнографски музей – София.
За съжаление, най-мъдрите българи често са били пренебрегвани, недочетени, непочетени и дори подигравани от управниците на държавата. Но народната памет пази спомена и преклонението пред своите революционни и духовни водачи. Празниците не умират, духът им се връща по неведоми пътища и в определен от историята час.
Добринка Костова
гл. уредник в Етнографско-археологически музей-Елхово
