Преди дни Етнографско-археологически музей – Елхово получи ценно дарение от известния наш съгражданин, художника Васко Василев. Дарението e малък албум, озаглавен „България. Нашата Родина (Целокупна България)” и е издание на Фотоиздателство „Григор Пасков” – София от 1942 г. Албумът дава кратка текстова информация за 186 селища от „Целокупна България”, т.е. не само от днешните български територии, но и за райони от Македония и Беломорска Тракия, които България администрира по време на Втората световна война. Например кметът на Елхово Иван п.Янчев, родом от с. Раздел, юрист по образование, народен представител през 1923, 1926 и 1927 г., избиран от листата на БЗНС, през 1935-36 г. помощник-кмет на Тополовградската община, на 21 август 1941 г. е командирован за кмет на Деде-агач, дн. Александруполис, а по-късно е помощник-кмет на Кавала. След внезапната му смърт през май 1944 г. е погребан като запасен офицер с военни почести от Кърджалийския и Ямболския гарнизони.
Оформлението му удивително наподобява днешните регистрационни книжки на Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекти”, но е техен своеобразен предшественик. Разликата е в това, че в съвременните книжки се поставят печати при посещението на обектите (Етнографско-археологически музей – Елхово е под № 100 в регистъра), а в албума от 1942 г. е оставено място за залепяне на малка картичка с изглед от съответното селище или забележителност. Така например под № 135 е дадена кратка информация за Елхово: „Елхово – 5 100 жители. Малък земеделски градец, разположен на бреговете на р. Тунджа, южно от Ямбол”. Съответната снимка е изглед от река Тунджа край Елхово.
Самите малки картички за подлепяне в празните клетки са заснети и отпечатани от Фотоиздателството „Григор Пасков”. Създал първото фотоателие и първата книжарница в Хасково в началото на ХХ век, образованият и енергичен Григор Пасков, през 30-те години на ХХ век се утвърждава като най-известният производител на илюстровани и жанрови картички в страната. Снимките са дело на синът му Георги Пасков. С френски фотоапарат „Хермагикс”, който с триногата, касетите и плаките тежи около 20 кг., синът заснема почти всички градове и забележителности в България. Негово дело е серията от над 30 фотографии на Елхово от началото на 30-те години на миналия век. По това време издателството сътрудничи и на американското списание „National Geographic”. След 1949 г. издателството е национализирано и става част от Държавно издателство „Наука и изкуство”, по-късно е част от новосъздаденото „Фотоиздат”, включено в Обединение „Българска фотография”.1
На третата корица е отпечатан нотираният текст на песента „Горда Стара планина”, който поражда отново спора за авторството на прототипите на българския национален химн (http://bg.wikipedia.org/wiki/Мила_Родино) Като автор само на музиката е посочен Цветан Радославов, а на текста композиторът и музикалният педагог Борис Тричков (Виж за него Уикипедиа), и текстът е следния:
Гордай Стара Планина,
нашта славна твърдина!
Тя хайдушката си песен
пей от вечни времена
Мила родино,
ти си земен рай,
твойта хубост,
твойта прелест,
ах, те нямат край!
Гордой Дунавът се лей,
Свойта песен тихо пей:
Вечен спомен той за Ботев
Във гърдите си лелей
Чуй Марица как шуми
Днес тя с радост си мълви,
Че там, где се кърви ляха,
Днес вече розата цъвти!
Безспорна е познавателната цел на изданието, но също така е преследвана и пропагандно-рекламна цел. Като политическа реалност тогава (1942 г.) земите на Беломорието, Западните покрайнини и Македония се администрират от българските власти с переспективата да останат в границите на България, след края на войната. Неслучайно изданието е одобрено от Министерството на народното просвещение със Заповед № 1275 от 25 февруари 1942 г., както и одобрено и препоръчано с Наредба № 4 от юни 1942 г. от Щаба на войската. Известно е, че политическите реалности се променят и България като съюзник на хитлеристка Германия е от губещите страни във Втората световна война. Като такава, тя понася негативните последствия и тези изконни български територии отново остават извън нейните територии.
Цената на албума е 25 лв. Интересен е стоковият еквивалент на тези 25 лв. Съдейки от цените за държавните доставки на храни и фуражи за войската, с 25 лв. през 1942 г. могат да се купят 2,4 кг. обикновен боб или 1,3 кг. леща или 0,8 кг. грах или 4,4 кг. ечемик или 3,6 кг царевица или 1,2 кг. ориз. Цената на една детска книжка със стихотворения в книжарницата на Захари Василев в Елхово е 15 лв.2 Т.е. цената на албумчето от 25 лв. е напълно приемлива за това полезно издание.
1. Използвани са данни от електронния вестник „Новинар-юг” – Хасково и електронното списание „Литературен свят”
2. По данни от издавания в Елхово в-к „Пробуждане” от 1942 г.
Христо Христов
Директор на Етнографско-археологически музей – Елхово[nggallery id=“1246″]
