Полагаме ли всички усилия за опазване на природата в националните паркове, които са част от най-ценната ни защитена природа. Какъв е проблемът на субсидираната паша на едри породи в националните паркове. Каква е мярката “Пасторализъм”… Пред ФАКТИ говори Катерина Раковска от екологичната организация WWF.
– Г-жо Раковска, мина кампанията за европейски избори, но всичко, което прави ЕС, ли е в полза на хората. Нов доклад на WWF разкрива, че държавите в ЕС насочват между 34 и 48 милиарда евро европейски субсидии годишно за дейности, които вредят на природата. Какво показва докладът?
– Докладът е поръчан от офиса на WWF в Брюксел във връзка с Глобалната рамка за биоразнообразие, приета през 2022-а, част от процесите на прилагане на Конвенцията за биоразнообразието. Целите на рамката са да се набележат действия за спиране загубата на биоразнообразие и по-устойчиво бъдеще. Едно от набелязаните действия за постигане на тази цел е намаляване на вредните субсидии. Докладът на WWF се фокусира върху това, което планират страните членки, тъй като те планират и инвестират европейските средства. Той включва примери за вредни субсидии от земеделието, транспортната и водна инфраструктура.
– Тези „вредни“ субсидии обхващат всички основни сектори на икономиката, но основната част от тях са в селското стопанство. Кои са…
– Става дума за неустойчиви земеделски практики, промени в начина на трайно ползване, фрагментация на реките, деградация на горите, които водят до загуба на природни местообитания, загуба на видове и деградация на екосистемите. Оценки на европейския одитен офис по отношение на селското стопанство показват, че предишната Обща селскостопанска политика (ОСП) (2014 – 2020) не е постигнала целите си за климата и околната среда, емисиите от земеделието не са намалели, биоразнообразието в земеделските земи продължава да намалява, а субсидиите на ОСП по-скоро насърчават по-голямо ползване на вода, отколкото по-ефективно.
– Изследването показва, че до 60% от финансирането по линия на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, възлизащо на 32,1 млрд. евро годишно, се изразходва от държавите от ЕС за дейности, които насърчават мащабно неустойчиво земеделие… За какво става въпрос?
– Конкретно докладът разглежда пряката подкрепа под формата на плащане на площ – тя стимулира увеличаването на интензивното животновъдство или разширяването на производството на култури под конвенционално земеделие, което може да навреди на околната среда чрез:
– увеличаване на емисиите на парникови газове;
– влошаване качеството на въздуха;
– допринасяне за неустойчиво използване на природните ресурси, (напр. използване на вода, увеличаване на земната площ, необходима за отглеждане на култури използвани като храна за едър рогат добитък);
– замърсяване на земята и водните тела (напр. чрез прекомерно прилагане на азот и фосфор и чрез пестициди);
– неблагоприятно въздействие върху биоразнообразието (чрез намаляващата на естествените местообитания и фрагментацията им и замърсяване)
– Как се опустошават природните местообитания?
– Примерите за увреждане от други държави в доклада показват следното – в Италия, в която 80% от субсидиите отиват за 20% от фермерите и стимулират твърде интензивно животновъдство; В Румъния, в Дунавската Делта, която е Биосферен Резерват по програмата на ЮНЕСКО, големи площи от ценната екосистема е била превърната в земеделска земя, схемите за плащане на площ насърчават само големите стопани и интензивно земеделие, но не и устойчивото развитие, а други субсидии насърчават превръщането на части от влажната зона в земеделски земи. В България със средства от мярката „Пасторализъм“ в трите национални парка на България тежки породи едър рогат добитък утъпкват суб-алпийските тревни съобщества, утъпкват водоизточници и замърсяват ледниковите езера.
– Докладът включва примери за вредни субсидии от земеделието, транспортната и водна инфраструктура от редица държави, сред които и България. Какво се случва у нас?
– Примерът от България е за прилагането на мярката за сезонна паша, или пасторализъм, която досега се прилагаше в националните ни паркове. Неправилен дизайн на мярката в добавка към липсата на контрол има вредни последици за най-ценната ни природа. Оценката на природозащитната и научната общност, както и на експертите в националните паркове, за въздействията на субсидираната паша върху природата в националните паркове е следната: води до повишена еутрофикация (замърсяване с органични вещества) на езера поради вток на биогенни елементи, ерозия и разрушаване на бреговете и намаляване прозрачността на водите, свободно пашуващите животни навлизат в забранени за паша територии – резервати, горски територии и др., обедняване на тревния състав, механични повреди, утъпкване, системно замърсяване на питейни водоизточници, безпокойство на дивите животни и др. Конфликт с дивите животни – самите пастири, в разговор с туристи, се хвалят за отстреляни от тях вълци и мечки.
Субсидираната паша създава изкривен стимул за качване на голям брой домашни животни в парковете.
Липсва капацитет за контролиране на движението на животните. Парковата охрана е малко, има достатъчно задължения, но дори парковете да бяха добре обезпечени с персонал, тяхната работа не е да се превръщат в пастири. Територии за паша в България има предостатъчно, лесистостта в страната нараства именно заради липсата на паша. Не е нужно развитието на селското стопанство да става за сметка на най-ценната ни природа. Пасторализмът е имал екологични мотиви изначално, но в действителност са се получили изкривявания: пашуващите крави само в НП „Рила“ са се увеличили от 661 през 2007-а до 8338 през 2022-а. Важно е да се отбележи, че пашата в националните паркове е разрешена по закон, проблемът се създава от субсидираната паша.
– Проучването обръща специално внимание на субсидираната паша на едър рогат добитък в националните паркове по мярката „пасторализъм“. Какво е това?
– Част от Стратегическия план за земеделието, мярката за пасторализъм първоначално има за цел опазване на откритите площи във високите планини чрез паша на овце и традиционни породи говеда. Въпреки това, включването на тежък добитък, съчетано с предизвикателствата за контрол в отдалечени райони, създаде по-голям проблем, вместо да го реши.
Дирекциите на националните паркове и експерти подробно са документирали неблагоприятните ефекти от тежкия добитък върху тези деликатни екосистеми. Доказателствата включват замърсяване на езерата, ерозия, увреждане на водните източници и намаляване на растителни видове. За да се смекчат вредните последици от увеличения брой на едрия рогат добитък, по програма „Околна среда“ са одобрени дейности за 1,5 милиона евро.
Източник: fakti.bg
